Музикални упражнения

След мъглата  и Там  са записани с две години разлика  и днес като се ровя из купищата негодни записи (не че тия са особено годни) откривам, че ме преследват едни и същи мелодии години наред и аз съм ги дрънкал на китарата , свирукал или дори писал ноти , композирал на компютъра с програмата Anvil Studio . Композирането за лаик, който дори е забравил да чете ноти , защото все пак някога е учил как става това , е трудоемко занимание. Подрънквам на китарата , тактувам и установявам продължителността на нотите . После записвам няколко  и отново . Да слушам собствените си произведения ме успокоява , релаксира. Някои от тях са записани точно с тази цел като Ручей Има едно стихотворение , което е подходящо за случая . Казва се Поточе

Поточе

От тъмната утроба на земята
учудено, притихнало извира-
в очите му се плисва синевата
разкъсана от клоните над вира.

Душата му, по детска любопитна, 
през камъните пътя си намира.
По бебешки е крачката му ситна-
в тревите се заплита и провира.

А по надолу има изненада, 
но през глава се втурва и без страх,
във слънчева дъга над водопада,
искри с небесен, светъл, детски смях.

За малко само да почине спира, 
да се погали в рошавият мъх,
а облаци изпрани пак простира

баща му-ей там онзи синкав връх.
. А  Каруцата е по едно стихотворение или по скоро по две . Едното е мое написано по стих на Радост Даскалова

И път го бие - скърца окът,
като жена китарата му шепне.
Там горе - в синьото високо,
каруцата му мярна се последно.
 regina    -Spanish Caravan

Напича пладне- дълъг път се губи

и хоризонта парцалив пустее

Жътварки стържат, късат звуци груби.

Във маранята всичко се люлее.

Каруцата скрипти и жално вие

и кончето накуцва без подкови,

а той под наметалото я крие

и гали струните с акорди нови.

„Далечна моя, в жегата унесен,

към теб пътувам, сякаш в ада слизам.

Не те намирам, но глася ти песен

в прегръдка на непраната ми риза.”

Люлее се каруцата, скърцори,

реди копита кончето дръгливо,

китарата не пее, а говори-

ту стене тихо, ту изплаква диво.

Все по-нататък трополи и се смалява

във жегата по пътя поднебесен,

 и като прах се утаява, и остава,

от нея спомен за испанска песен.

музика