Черната Роза

Наричат я Черната Роза,
а тя е все още дете.
Живота без капчица мозък
от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза.
Изгуби се тя във нощта
Живота й мръсен и грозен
лиши я от прости неща

Израсна в приюта
на нуждата в скута
със плюшено старо мече.
И днес във коптора
сред своите хора
на ум приказки му чете

Наричат я Черната Роза
Живота й ваза със смрад
Стои във заучена поза
настръхва от студ и от глад

Наричат я Черната Роза
Ще има тя свое дете
Живота без капчица мозък
венчето му вече плете

И пак въвприюта
на нуждата в скута
със плюшено ново мече
А тя си мечтае
с бебчок да играе
и то непременно момче.

Наричат я Черната роза,
а тя е все още дете!
Живота без капчица мозък
от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза
Живота й ваза със смрад
Стои във заучена поза,
колите подвяват и хлад