4 мин
Споделено с: Публично
Морето
Обичам да го гледам от високо,
в лицето набраздено на мъдрец,
и мислите да рея без посока
със чайките по свежия ветрец.
Да чувствам, че земята е огромна
и кръгла, и безшумно се върти
изписана с циклони, като стомна
препълнена с надежди и мечти.
Макар и сам, да зная, че присъства
и взира се през моите очи,
безкраен разум, който не покръства,
а може с теб да седне и мълчи
за изгреви последни или първи
и залези в угаснали очи ...
Море от плаващи очи във кърви
водата му солена и горчи
