Градът

 

Градът

 Категория:поезия

 

“ще ме сочат след мен ще се хилят –
да се чуди човек кой е луд –
аз ли – дето положих усилия –
този свят да не пукне от студ?”

Валери СТАНКОВ



Дори след дъжд, в дърветата унили,
се чуват трелите на джиесеми -
опитват косове, със всички сили,
съвсем модерни музикални теми.

Градът звучи ръмжащо и фалшиво
във блясъка на своите витрини.,.
Аларми често пропищяват диво,
небето сякаш искат да се срине...


А времето забързано питлае
крака, ала кого ли да попита,
защо не може вече да познае
човеците във този бесен ритъм:

с колите им - по-лъскави и нови,
с душите им - забравени от Бога,
с усмивките им - блеснали пищови
готови да застрелят Еднорога...

Тук всичко се купува и продава,
а свестните ги сочат като луди.
Усмивки само лудият раздава
и май с усмивка само той се буди.