Искра

Седем милиарда капки кал-
остатъци от нечие творение,
подобия забърсвани без жал,
„божествени” без сянка от съмнение.
Изстисквани и мачкани до гроб,
виновни без вина, че още дишат…
Една безкрайна и верижна дроб,
А по-нататък?
По-нататък-нищо.

Какъв, какъв протуберанс!
И колко много страст
във хаоса и мрака на вселената.
Пожар изпаднал сякаш в транс
и в него аз,
без глас,
искра-
до спукване на вената.