вдъхновено от Uff
Извиха се косове,
облаци черни,
запърха небето,
огромен харман,
над улици мръсни,
зловещи каверни,
човешки
зловония
на Ариман
И сякаш
душата
от мен се откъсна,
свободна се стрелна
далеч от калта.
Сърцето
от радост
в гърдите ми блъсна-
отворих прозореца за пролетта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар